Истинският туристически капан на Европа
Това е първият век от няколко, които Европа няма да оформи. Дори 20-ият, „ американският “, се разигра на бойните полета на международната война на континента и фронтовата линия на Студената война. Най-големите хрумвания, тези на Айнщайн и Кейнс, са замислени от европейци в Европа. Такива бяха и тези опити – на Пикасо в живописта, на Джойс в литературата, на Льо Корбюзие в архитектурата – които сплотяваме под името модернизъм. Европейските страни имаха колонии през втората половина на века, което донесе дискредитация, само че и въздействие.
Всичко това прави днешната ни импотентност малко жилава. В Европа липсват огромни софтуерни компании, понижен дял от международното произвеждане и, защото протекционизмът се популяризира, няма вяра да доближи американската или китайската благотворителност в локалната промишленост. В един търговски свят Европа имаше една суперсила, „ Ефектът на Брюксел “, посредством който наредбите на Европейски Съюз станаха де факто международен стандарт. Фрагментацията на търговията може да лиши Европа даже от това гласоподаване за формата на бъдещето.
Сега, с риск от батос: разкажете ми за вашата лятна почивка. Това включва Европа, нали?
Предполагам, че тези две неща – неуместността на континента и известността му – са свързани. Тъй като Европа ръководи ползите на света, без да се пробва, тя се бори да разбере какъв брой маргинална е станала и да отговори. Може да разчита на равнища на внимание, за които други места би трябвало да се борят. Може да пожъне равнище на приход от гости, което е съвсем неповторимо в богатия свят. През 2019 година, последната година преди Covid, туризмът е бил 12 на 100 от Брутният вътрешен продукт в Испания, 8 в Португалия и 7 в Гърция. Нито една западна нация отвън Европа, като се изключи Нова Зеландия, не е стигнала до 3 %. Нито пък Япония или (въпреки летището, което единствено по себе си може да бъде дестинация) Сингапур.
Да, усмихвайте се колкото желаете, когато поръчват „ крос-онт “ в сладкарницата и заплащат повече за зареждане. Местните поданици са тези, които имат казуса
Европа е постоянно сладкодумна – „ Вие сте значими “ – и то освен от туристите. Помислете за по-широкото културно застъпничество, което получава като блестящия континент. Ако един режим желае да се измие от спорта, той придобива Пари Сен Жермен, а не Лейкърс. Ако китайски гражданин на селските региони желае да популяризира изкачването си в градското благосъстояние, продуктите на LVMH, а не американските еквиваленти, са наложителни. Европа в никакъв случай не би трябвало да се отклонява от тези мощни страни. Би било крекери да не монетизира личния си авторитет. Но сходно притежаване на „ меките “ неща може да го заслепи за това, което се случва в технологиите и други по-трудни сфери. Опасността е Европа да се трансформира в геостратегически еквивалент на човек, който е прекомерно хубав, с цел да има потребност в миналото да направи или каже нещо забавно. Може да бъде поласкан да не забележи, че векът е основан другаде.
И по този начин фразата „ туристически капан “ придобива ново значение. Хванатите в капан не са посетителите. Да, усмихвайте се колкото желаете, когато поръчват „ кръстосано “ в сладкарницата и заплащат повече за зареждане. Местните поданици са тези с казуса и казусът е нещо като доходоносна застоялост.
Казват, че туризмът опустошава местата. Но това може да се ръководи. Венеция забрани туристическите групи над 25. Барселона още веднъж подвигна туристическия си налог. Европа може да таксува повече, без да губи персонализирането, тъй като в последна сметка никъде другаде не може да се съпостави с това за чиста географска компресия на това, което можем да назовем единствено положителни неща. (Тази година направих от Цюрих до Лондон за 75 минути с полет. Не мога да се събудя за да стана от леглото за 75 минути.)
Не, „ порокът “ на туризма не е, или не е просто екологична. То е умствено. Това подкопава тласъка на обещано място да се модернизира. Награждава вкостеняването. Дълго време циркулираха теории за какво пазарните промени са толкоз сложни за използване в частност в Средиземноморска Европа. Те включват: някакъв колективистичен етос в католицизма (но по какъв начин тогава да разбираем деловата Бавария?), толкоз положително време, че да провокира усет към свободното време (какво да кажем за Австралия?) и високи упования към обществената страна (за разлика от Скандинавия?).
Нито едно от тези пояснения не е правилно. Несъмнено никой в никакъв случай не би могъл. Но има значение, че Южна Европа може да сгреши доста във връзка с политиката и към момента да чака да бъде покровителствана, най-малко в един смисъл на тази дума, от външни хора, носещи освен твърда валута, само че и повишаващо егото внимание. Каква несъразмерна привилегия. И какъв прекрасен метод да откажете.
Писмо в отговор на тази колона:
/
