Истинският туристически капан на Европа
Това е първият век от няколко, които Европа няма да оформи. Дори 20-ият, „американският“, се разигра на бойните полета на световната война на континента и фронтовата линия на Студената война. Най-големите идеи, тези на Айнщайн и Кейнс, са замислени от европейци в Европа. Такива бяха и тези експерименти – на Пикасо в живописта, на Джойс в литературата, на Льо Корбюзие в архитектурата – които обединяваме под името модернизъм. Европейските държави имаха колонии през втората половина на века, което донесе дискредитация, но и влияние.
Всичко това прави днешната ни импотентност малко жилава. В Европа липсват големи технологични компании, намален дял от световното производство и, тъй като протекционизмът се разпространява, няма надежда да достигне американската или китайската щедрост в местната индустрия. В един търговски свят Европа имаше една суперсила, „Ефектът на Брюксел“, чрез който разпоредбите на ЕС станаха де факто световен стандарт. Фрагментацията на търговията може да лиши Европа дори от това гласуване за формата на бъдещето.
Сега, с риск от батос: разкажете ми за вашата лятна ваканция. Това включва Европа, нали?
Предполагам, че тези две неща – неуместността на континента и популярността му – са свързани. Тъй като Европа управлява интересите на света, без да се опитва, тя се бори да разбере колко маргинална е станала и да отговори. Може да разчита на нива на внимание, за които други места трябва да се борят. Може да пожъне ниво на доход от посетители, което е почти уникално в богатия свят. През 2019 г., последната година преди Covid, туризмът е бил 12 на сто от БВП в Испания, 8 в Португалия и 7 в Гърция. Нито една западна нация извън Европа, с изключение на Нова Зеландия, не е стигнала до 3 процента. Нито пък Япония или (въпреки летището, което само по себе си може да бъде дестинация) Сингапур.
Европа е винаги сладкодумна – „Вие сте важни“ – и то не само от туристите. Помислете за по-широкото културно покровителство, което получава като бляскавия континент. Ако един режим иска да се измие от спорта, той придобива Пари Сен Жермен, а не Лейкърс. Ако китайски жител на селските райони иска да рекламира изкачването си в градското богатство, продуктите на LVMH, а не американските еквиваленти, са задължителни. Европа никога не трябва да се отклонява от тези силни страни. Би било крекери да не монетизира собствения си престиж. Но подобно владеене на „меките“ неща може да го заслепи за това, което се случва в технологиите и други по-трудни сфери. Опасността е Европа да се превърне в геостратегически еквивалент на човек, който е твърде красив, за да има нужда някога да направи или каже нещо интересно. Може да бъде поласкан да не забележи, че векът е създаден другаде.
И така фразата „туристически капан“ придобива ново значение. Хванатите в капан не са посетителите. Да, усмихвайте се колкото искате, когато поръчват „кръстосано“ в сладкарницата и плащат повече за зареждане. Местните жители са тези с проблема и проблемът е нещо като доходоносна стагнация.
Казват, че туризмът опустошава местата. Но това може да се управлява. Венеция забрани туристическите групи над 25. Барселона отново вдигна туристическия си данък. Европа може да таксува повече, без да губи персонализирането, защото в крайна сметка никъде другаде не може да се сравни с това за чиста географска компресия на това, което можем да наречем само добри неща. (Тази година направих от Цюрих до Лондон за 75 минути с полет. Не мога да се събудя за да стана от леглото за 75 минути.)
Не, „порокът“ на туризма не е, или не е просто екологична. То е умствено. Това подкопава стимула на дадено място да се модернизира. Награждава вкостеняването. Дълго време циркулираха теории защо пазарните реформи са толкова трудни за прилагане в частност в Средиземноморска Европа. Те включват: някакъв колективистичен етос в католицизма (но как тогава да обясним деловата Бавария?), толкова добро време, че да предизвика вкус към свободното време (какво да кажем за Австралия?) и високи очаквания към социалната държава (за разлика от Скандинавия?).
Нито едно от тези обяснения не е вярно. Несъмнено никой никога не би могъл. Но има значение, че Южна Европа може да сгреши много по отношение на политиката и все още да очаква да бъде покровителствана, поне в един смисъл на тази дума, от външни хора, носещи не само твърда валута, но и повишаващо егото внимание. Каква прекомерна привилегия. И какъв хубав начин да откажете.
Писмо в отговор на тази колона:
/
